Задната преса се разглежда основно като движение за задната делговидна глава. Всъщност то въздейства най-вече (70-80%) върху трапецовидния мускул. Тъй като се съчетава и с други раменни преси , а също така въздействат и върху делтовидния мускул (задната му глава) ще го включим в комплекса от упражнения за раменната област.

Задната раменна преса ни излага обаче на голям риск и затова трябва стриктно да се спазват основните изисквания за правилното й изпълнение.

Повишена опасност от травми

Опасността от получаване на вътрешни травми е голяма, защото връзките и сухожилията са разтегнати до крайност и по този начин са силно уязвими и податливи на скъсване.

Това упражнение крие опасност и от получаване на външни травми , защото мускулите са много слаби. Те не могат да окажат необходимата опора понеже и връзките и сухожилията са също в най-слабото си положение. Ако усетите и намек от мускулна умора, мускулите ви ще започнат  да треперят и да реагират неравномерно.

Изнасяне напред на лактите
Когато връзките и сухожилията са в това неизгодно положение, трудно може да почувстваме необходимата сила, за да движим тежестта в желаната равнина. С настьпване на умората желанието да изнесем лактите напред, за да облекчим делтовидните мускули, се засилва. Щом изнесем лактите напред обаче, и щангата  минава напред. И най-малкото отклонение в този случай може да доведе до удар с щангата по главата, когато я спускате надолу. Освен това, положението на лактите назад натоварва допълнително раменните връзки и сухожилия. Поставянето им напред дава възможност да се въздейства върху делтовидните мускули, а не върху връзките и сухожилията.

Значението на задната бенч преса

За да вземем предпазни мерки, трябва да изпълняваме най-напрел задна раменна бенч преса. Тя дава възможност да се постави щангата в безопасно изходно положение. Снемането на щангата след завършването на серията е също по-лесно. При нея не е трудно да се върне щангата обратно на стойките. Ако не използваме задна бенч преса, трябва да изнесем тежестта над главата си и да завършим ексцентричната контракция пред гърди.

Проблеми с използването на обикновена лежанка
Мускулната умора обикновено настъпва в края на серията. За да изнесем тежестта пред тялото трябва да променим стойката си, т.е. изнесената малко напред глава сега трябва да върнем леко назад и да дадем възможност на щангата да мине покрай лицето ни към предната област наделтовидните мускули . Тук съществува опасност да отметнем главата си твърде много назад. Това може да натовари силно раменните връзки и сухожилия и да доведею свръх-разгъване на гърба и нзвиване в дъга на поясната област.

Улесняване на изпълнението с лежанка за задна преса
Лежанката за задни преси има облегалка с белег, който дава възможност да се поддържа правилната стойка. Методиката на движението изисква спортистът да е облегнат постоянно на задната облегалка, за да не се извива гърба по време на ексцентричната контракция. В тази фаза трябва леко да наведем глава, за да дадем възможност на щангата да мине зад тила ни.

Ако няма задна облегалка, съществува опасност да наведем главата повече отколкото трябва. Това може да предизвика извиване на гърба и травми в поясната област и в най-добрия случай да намали ефективността на упражнението. Препоръчваме ви да използвате специалния уред за това, а не да импровизирате. Някои спортисти смятат, че могат да изпълняват задна раменна преса от стоеж, но това може да се окаже много опасно. Съветвам ви да не го правите.

Използвайте партньор
Това е едно от упражненията, в което е добре да използвате партньор. Всъщност това е наложително, за да изпълните безопасно и ефективно движението. Правилната стойка допринася за повишения растеж и развитие и намалява  опасността от вътрешни и външни травми и в двете фази на движението. Ролята на партньора е от огромно значение за правилното изпълнение на рисковите упражнения.

Както споменахме в описанието на движението изходното положение разтяга мускулните връзки исухожилия до крайност. Натискът върху делтовидните мускули и опорните връзки и сухожилия е огромен. Едно рязко упражнение може да увеличи опасността от травми. Партньорът трябва да е в стояние да подпомага вдигането и да намали рязкото натоварване на тази област. Освен това ако спортистът усети умора в рамената, партньорът може да му помогне и да вдигне тежестта. Ако факторът умора е толкова голям, не мускулите започват да реагират спорадично, партньорът може да помогне да се свали тежестта надолу и така да окаже безценна подкрепа в така често пренебрегваната ексцентрична фаза. Спортист, който се опитва да спусне тежестта докато мускулите му изпращат откъслечни импулси поради умора, се излага на риска да остави контрола над движението на силите на земното притегляне. Тогава тежестта преминава пo-бързо отколкото трябва през амплитудата на движение и излага трениращия на голяма опасност. Присъствието на надежден партньор елиминира точно този риск. Освен това внимателният партньор може да преведе тежестта през амплитудата на движение, ако спортистът се отклони от желаната посока.