При пресите могат да се използват и дъмбели, което дава възможност за изолация на даден мускул, невъзможна при работата с щанга . Тренировката с дъмбели не би трябвало да се пренебрегва, тъй като е полезна и за изграждането и за оформянето на мускула. 

Увеличена амплитуда на движението

Пресата с дъмбели дава възможност движението да се изпълнява от по-широк към по-малък обхват. Упражнението започва с положение на ръцете далеч една от друга. Когато тежестите преминават през концентрична контракцпя ръцете се придвижват към средната линия на тялото, така че в края на движението дъмбелите се намират над гръдната кост. Това изисква привеждане на ръката от раменната става, което акцентира върху гръдните мускули. Разтвореното положение на ръцете въздейства върху страничната област на гърдите, а по-прибраното им положение- върху средната. Движението отвън навътре с дъмбели стимулира цялата гръдна област и спомага още повече за мускулната хипертрофия.

Опасности при тренировката с дъмбели
За съжаление и тук съществува риск от травми и затова трябва да сме особено внимателни, за да го сведем до минимум и същевременно да осигурим оптималенрастеж и развитие. Макар пресите с дъмбели да се считат за изолирани упражнения, при тях също е налице силов компонент. Опасностите да се получат вътрешни и външни травми, свързани с работата срещу силите на земното притегляне, са доста високи. 

Липсата на баланс представлява риск
Едно от преимуществата на тренировката с дъмбели е това, че мускулът трябва да се съкрати, за да се получи равновесие (както и да движи съпротивлението срещу силите на гравитацията). Обаче, липсата на балансьор, какъвто се явява щангата, излага трениращия на по-голям риск. Дъмбелите се движат независимо един от друг и се изисква особено голяма концентрация, за да ги вдигаме с необходимата техника през изпълнение на упражнението.

 
Значително натрупване на млечна киселина
Тренирането с дъмбели изисква значителна концентрация. В края на серията се натрупва в мускулите голямо количество млечна киселина и се получава нарушенмускулен рефлекс, което може да доведе до загуба на контрол върху тежестта, по-голяма от тази при тренировката с щанги. Тъй като не съществува балансиращият компонент на щангата, дъмбелите изискват по-силна концентрация на вниманието, за да се преодоляват проблемите на нарушаване на нервния импулс, причинени от натрупването на млечна киселина. Опасността от външни и вътрешни травми се увеличава в стремежа да завършим серията с дъмбели и това може да се окаже фатално.

Опасност от външни травми
Рискът от получаване на външна травма е голям, ако не се насочи вниманието изцяло към правилното изпълнение на движението, защото тежестите могат да се отклонят и да ударят трениращия в лицето. Прекаленият ентусиазъм с неразумно голямо количество тежест и нередовни тренировки може лесно да доведе до удар в лицето или по черепа, тъй като липсва стабилизиращият фактор на щангата. Трябва да контролирате движението на всеки дъмбел поотделно.

Опасност от вътрешни травми
Липсата на балансиращ фактор в тренировката с дъмбели може да доведе до изнасяне на дъмбела встрани. Често пъти, когато настъпи умора в края на серията, съществува голяма опасност от загубване на контрола върху посоката на движение. Единият или двата дъмбела може да се отклонят настрани. Ако това се случи и се получи свободно падане извън желаната посока, връзките, сухожилията и мускулите на раменете, могат лесно да се разтегнат и дори скъсат.

„Изхвърляне" на тялото

Ако се залюлеем встрани до такава степен, че напълно да загубим контрол и да изпъснем дъмбела , се получава “изхвърляне” на тялото, което е много по-силно от това, получавано при загуба на равновесие със щанга. Ръката на обратната страна  се изнася рязко навън и излага раменната област на опасност от трайна травма. Освен това се получава силно усукване на гръбначния стълб, което може да доведе до травми в шията и гръбнака.